Зоология. Бозайници - тревопасни

Ръждивоврато, бенетово кенгуру (Macropus ruficollis benetti). Родината на кенгуруто е Австралия и съседните ѝ острови. 

В природата се срещат 51 вида кенгуру. Размерите им варират от едрината на неголям заек до гигантските форми с дължина 2-3 m и тегло до 91 kg. Тялото на кенгуруто е развито несъразмерно - предната част е по-недоразвита от задната. Предните крайници са къси и слаби и почти не вземат участие при движението му.  Те му служат главно за придържане на храната. Задната част на тялото и опашката са добре развити. Кенгуруто бяга много бързо и когато е преследвано, прави грамадни скокове. Гигантското кенгуру например може да скочи до 12-13 m на дължина и до 3 m на височина. При почивка, бавно вървене и при бой с друго кенгуру мускулестата и силна опашка му служи за опора. Кенгуруто има много добре развит слух, благодарение на който долавя и най-малкия шум. От преследващите го врагове се спасява с бягане или силно ритане със здравите си и добре развити задни крайници. Козината му е гъста, сивокафяво, с ръждив оттенък, но при различните видове това оцветяване варира. Кенгурата живеят на групи по 7-8 и повече индивида, които през деня пасат или почиват, излегнали се на земята. Това живо чудо на природата е растителноядно животно и се храни с трева, клонки, листа и плодове. 

Кенгуруто има твърде къса бременност - 39 дни. Ражда обикновено едно малко, съвсем рядко две. Новороденото е дълго само 2-3 cm, с голо телце, сляпо и глухо. Ноздрите му обаче са широко отворени и се предполагам че то се ориентира чрез добре развито обоняние. С помощта на майката и посредством вярната ориентация чрез обонянието то влиза в марсупиалната торба само за 5-6 минути след раждането. В устата му попада сукалното зърно, но то не може само да бозае. По рефлекторен път посредством специални мускули, които обгръщат млечната жлеза, майката изцърква млякото направо в хранопровода му. Малкото е съвсем скрито в торбата на майката. То започва да показва главата си оттам след петия месец, когато вече е покрито с косми, а след шестия месец започва да излиза, но и при най-малката опасност отново се скрива в торбата. На едногодишна възраст започва самостоятелен живот. В европейските и американските зоологически градини доживява до 12-годишна възраст, по-рядко до 17 години. 

Разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Тук се отнасят едри растителни животни - непреживни и преживни.

Дива свиня (Sus scrofa). Разпространена е в Европа, Средна Азия и Южен Сибир. Днес в много европейски страни тя е силно намаляла, а на места изчезнала. У нас се среща все по-често из цялата страна. Ловуването ѝ е ограничено. Живее в горите и храсталаците близо до вода и тиня, защото обича да се каля. Тялото ѝ е дълго до 160 cm, високо до 100 cm, като предната част е по-висока от задната. Тежи средно 60 - 150 kg, понякога мъжките достигат до 250 kg. Главата ѝ е продълговата, леко сплесната, с конусовидна форма и завършва с рило. Покрита е с груба, остра, сивокафява през лятото и кафявочерна през зимата четина. Новородените прасенца са сивочервеникави със светложълтеникавни надлъжни ивици. Мъжкият индивид, глиганът има силно развити кучешки зъби - глиги. Те имат саблевидна форма и са много опасни като оръжие за отбрана, затова дори и вълците не смеят да нападат стари глигани. Дивата свиня е всеядно животно. Устройството на зъбите ѝ е такова, че ѝ позволява да яде както растителна, така и животинска храна. В природата се храни с корени, буков и дъбов жълъд, трева, листа, насекоми, ларви, мишки и птици, които правят гнездата си по земята, лаки сърнета и зайчета. Напада селскостопанските култури - картофи, царевица, ечемик, пшеница и др. Разгонва се от ноември до февруари (в зависимост от условията). След 120 - 140 дни бременност женската ражда 4 -8, понякога и до 12 малки в предварително построено от нея леговище. От втората седмица майката започва да извежда прасенцата и ги приучва да търсят храна. Половата зрелост настъпва след втората година. Дивата свиня има силно развити слух и обоняние, а по-слабо зрение. Живее до 25 години. На затворено живее добре и се размножава. 

Преживните животни са стройни, без подкожни тлъстини, със или без рога.

Благороден елен (Cervus elaphus). Разпространен е в гористите места на Европа. В миналото у нас е бил също широко разпространен, но поради хищническото му избиване заради месото и кожата днес е много намалял. Среща се в Стара планина и Средна гора, рядко в Странджа, Рила и Родопите. Забранен е за лов. Благородният елен е голямо и красиво животно, тежко до 100 - 230 kg. Линее два пъти в годината, като цветът на козината му през лятото е ръждивокафяв, а през зимата - сивокафяв. Той е преживно животно. Храни се с разнообразна растителна храна - трева, листа, клонки, пъпки, гъби, кореноплоди, плодове и др. На паша обикновено излиза привечер през лятото, а през зимата и през деня. Половата зрелост настъпва на 2,5 години. Благородният елен се размножава през септември - октомври. Бременността продължава 240 - 250 дни. Женската ражда едно малко (рядко две), изпъстрено с бели петна. Живее до 24 години. 

Елен лопатар (Dama dama). Родината му е в Средиземноморието, откъдето е разселен в Югоизточна, Западна и Средна Европа. Среща се и в Северна Африка. По-дребен е от благородния елен, тежи 80-90 kg. Храни се с трева, пъпки, клони, листа, кори от дървета, гъби, плодове и др. Размножава се през октомври. Бременността продължава 240 - 250 дни. Женската ражда 1, рядко 2 малки. Половата зрелост настъпва след две години. Живее 20 години. 

Сърна (Carpeolus carpeolus). Разпространена е в Европа и Азия. У нас се среща най-често в Родопите, Стара планина и Средна гора. Живее в покрайнините на гори, където намира храна и убежища. Има стройно тяло. Мъжкият се нарича сръндак и има рога с до 3 шипа. Цветът на козината през зимата е сивокафяв, а през лятото - жълтеникавочервен, много рядко се срещат сърни с чисто черен или чисто бял косъм. Сърната е много придирчива към храната. Тя не пасе наред, а откъсва само нежните тревички и листенца. Предпочита детелина. Яде листа от малина и къпина. Обича чашкодрян, бял имел и бъз. Храни се и с различни горски плодове. Взискателността на сърната към храната изисква много грижи при отглеждането ѝ на затворено. Размножава се през юли-август. Повторно през ноември сватбуват незаплодените и тези, които по една или друга причина не са сватбували през юли. Бременността нормално продължава 280 дни. Установено е, че оплодената през юли-август яйцеклетка започва да се развива през декември. Сърните, които са заплодени през ноември, също раждат през май. При тях оплодената яйцеклетка има по-къс период на покой. Ражда обикновено две малки, по-рядко едно. Половата зрелост настъпва след 2 години. Сърната живее до 20 години.

Японски елен (Pseudaxis sica). Разпространен е в горите на Далечния Изток - Китай, Япония, Манджурия и о. Тайван. Оттам е пренесен почти във всички страни. Тежи до 80-90 kg. Козината е ръждивочервена, а страните и гърбът са изпъстрени с бели петна. Коремът, вътрешната страна на краката и под опашката са светложълти, почти бели. През зимата козината става едноцветна, сивожълта. Храни се с трева, листа, пъпки, клонки, плодове, гъби и др. Сватбува през октомври. През май женската ражда едно малко на скрито в гъсталаците място. Половата зрелост настъпва след 2 години. Живее средно 15, а понякога до 20 години.

Кухорогите чифтокопитни бозайници са представени с няколко вида антилопи, козирози, муфлон, як, бизон, зебу, ватуси. Имат кухи рога, изградени от рогово вещество, разположени на челната кост. Рогата са постоянни - не се сменят и не се разклоняват. 

Антилопа нилгау (Boselaphust ragocamelus). Живее на малки стада по 10-12 индивида в джунлите на Индия и Пакистан. Дължината на стройното ѝ, пригодено за бързо бягане тяло достига до 2,5 m, а височината - до 1,30 - 1,40 m. Козината на мъжките е тъмносива с пепеливосив оттенък, а на женските - глинестокафява. Мъжкият има къси с конусовидна форма рога, а женската е безрога. В природата се храни с трева, листа, клонки и плодове. Разгонва се обикновено през март. Бременността продължава 270 дни. Женската ражда 1, твърде рядко 2 малки, които бозаят 8 - 9 месеца. В зоологическата градина живее добре и се размножава. Тя е топлолюбиво животно. При температура под 4 °С не се чувства добре. В зоопарка през зимата се държи при температура 8-12 °С. 

Еленокозя антилопа (Antilopa cervicapra). Разпространена е в Индия. Живее на стада по 20-30 индивида. Има стройно тяло. Козината е къса, гъста и гладка, при женската светлокафява, а при мъжките тъмнокафява. Женските са безроги, а мъжките има дълги около 40 cm рога. Те са 3-4 пъти навити винтообразно. Еленокозята антилопа има осър слух, силно зрение и отлично обоняние. Бяга много бързо. Размножителният период, изглежда, не е определен по сезони. Бременността продължава около 6 месеца. Ражда по едно малко. На 

затворено живее добре и при повече грижи и достатъчен простор се размножава.

Сибирски козирог (Capra sibirica). Разпространен е в почти всички планини на Средна Азия. Приспособен е за живот в скалистите части на планините, но твърде често живее и в горите. Среща на 4-4,5 хил. m н. в. Мъжките имат много по-големи рога от женските. Те достигат до 1 m дължина и са силно стъпалчести. Тялото на сибирския козирог е силно, тежко до 90 kg. Козината му е ръждивокафеникава, по-светла по корема. По дължината на гърба си има тъмна ивица. Възрастните мъжки през лятото се отделят от стадото. Женските заедно с малките се движат на групи по 5 - 6. През зимата се събират на стада до 20 - 30, понякога и повече индивиди. Сибирският козирог се храни с листи, пъпки, кори, клони, трева, плодове и др. Половата зрелост настъпва след 2 години. Разгонва се през ноември - декември. След 150 дни бременност женската ражда едно или 2 малки. В зоологическата градина живее добре и редовно се размножава. 

Гривест козирог (Ammotragus lervia). Разпространен е в Северна Африка от Атласките планини до Судан. Има добре развито тяло с големи рога, извити назад и встрани, дълги до 70 cm. Козината е бежавокафява. От брадата на мъжкия започва дълга грива, която на гърдите се разклонява и покрива почти изцяло двата предни крака. Гривестият козирог се храни с клонки, листа, пъпки, трева и др. Половата зрелост настъпва след втората година. Разгонва се през август, септември и октомври. Бременността продължава 150 дни. Ражда 1 или 2 малки, които един час след раждането са много подвижни и вече следват майка си. В зоологическата градина живее добре и редовно се размножава. 

Камерунска коза (Capra hircus minor). Родината ѝ е Египет, където е известна като коза-джудже. От Египет е разпространена в цяла Африка, Индия и Европа. От нея са произлезли някои породи кози. Има набито тяло, покрито с черна козина. Рогата ѝ са малки, саблевидни, при женските по-слабо развити. Лесно се отглежда и е много плодовита. Бременността продължава 150 дни. Женската ражда на един път 2 - 3 малки, по-рядко по 1 или 4. Разгонва се през цялата година. Храни се с листа, клонки, пъпки, трева, други растителни храни и фуражи. 

Муфлон (дива овца) (Ovis musimon). Разпространен е в Сардиния и Корсика. Изкуствено е разселен и в много европейски страни. Правят се успешни опити за разселването му и у нас. Живее предимно по откритите голи скалисти райони на планините. Катери се и скача много добре. Мъжкият муфлон има големи, завити назад и встрани рога. Рогата при женската са само зачатъчни. Преобладаващият цвят на козината е бледочервено-кафявият. При мъжкия от двете страни зад плешката има светли петна, наречени седло. Тялото е добре развито и здраво. Тежи до 50 kg. Има отлично зрение и обоняние. Храни се с трева, клонки, листа, пъпки и др. Разгонва се в края на септември-октомври. Женската ражда 1, по-рядко 2 малки. В зоологическата градина живее добре и редовно се размножава. Има твърде вкусно месо. 

Американски бизон (Bison americanus). Разпространен е в Северна Америка. В миналото се е срещал на големо стада, но поради хищническото му избиване заради кожата и месото днес са се запазили малко стада в някои резервати на Канада и САЩ. Американският бизон е едро преживно тревопасно животно, тежко до 600 - 1000 kg. Предната част на тялото е по-добре развита и по-силна от задната част. Гръбната линия е права, наведена към корена на опашката. Главата, вратът, плешките, предните крака и коремът са обрасли с груба чернокафява козина, сливаща се с общия цвят на козината. Половата зрелост настъпва на 3,5 - 4 години. Разгонва се през юли-август. След 270 дни бременност през април-май женската ражда 1, рядко 2 малки. Живее 30 - 50 години. 

Зебу (гърбато говедо). (Bos zebu indicus). Разпространено е в Предна и Южна Азия, Африка - на юг о Сахара. о. Мадагаскар. Пренесено е и в Америка. Среща се само в одомашнено състояние. Цветът на космената покривка вариа - срещат се черни, червени, сиви и рядко бели индивиди. Мъжкото зебу има голяма мастно-мускулеста гърбица. Цикълът на размножаване е както при говедото. Разгонва се средно през 21 дни. Бременността продължава около 270 дни. Ражда едно, рядко две малки. Живее 25 - 40 години. Положителни качества за него са добрата му приспособеност към топлия и сух климат, малката потребност от вода и голямата устойчивост към някои заболявания. Използува се при кръстосване, за да се получат породи говеда, устойчиви на болести.

Индийски слон (Elephas maximus). Разпространен е в Индия, Индокитай, островите Ява, Шри Ланка, Калимантан и Суматра. Масивното му тяло достига на дължина до 3,5 m, височина 3,2 m и тежи 4-5 тона. То е покрито с дебела, почти гола, сива кожа. Късата опашка на слона завършва с кичур твърди като игли косми. В процеса на еволюцията носът и горната му устна са се видоизменили в дълъг и гъвкав хобот, който има голямо значение в живота на слона. Той му служи едновременно като орган за обоняние и осезание, а също така за поемане на храна и предмети. На върха на хобота си индийският слон има един пръстеновиден израстък, а африканският слон - два пръстеновидни израстъка. С тях слонът може да взема малки предмета, като бучка захар, бонбон, дори по-дребни предмета. С хобота си той пие и вода, която изсмуква първоначално в него, а след това я издухва в устата си. На един път всмуква 8-10 л вода. В някои случаи слонът използува хобота и като оръжие за отмъщение и отбрана - хваща жертвата си с него и след това я смачква с тежките си крака или я захвърля надалеч. С хобота може да нанася и тежки удари. Слухът и обонянието му са силно развити. Той може да усети миризма на разстояние до 5 km. Зрението му е по-слабо развито. Масивните му крака, приличащи на стълбове, завършват най-често с 5 пръста на предните и 4 на задните (понякога и по-малко). Пръстите имат плоски копита. Свободната повърхност на стъпалото е покрита с еластична съединителна тъкан, която изпълнява ролята на възглавничи и помага за безшумното му и леко движение. При спокоен ход слонът развива скорост 4-5 km/h, а при бягане - 25 km/h. Вътрешните органи на слона са също големи и съответствуват на тялото му. Сърцето на голям слон тежи около 12 кг, черният дроб - 30-40 kg, мозъкът - 4-5 kg, а дължината на червата достига 40 m. Слонът има два дълги  бивни зъба, разположени от двете страни на хобота, които са силно видоизменени резци, нямат корени и нарастват до края на живота. Това е т. нар. слонова кост, ценена още в дълбока древност, заради която слоновете били безпощадно избивани. Женският индийски слон няма бивници или те са съвсем слабо развити, а при мъжкия са добре развити и понякога достигат до 70 kg. При африканския слон бивниците са добре развити и при двата пола. Слонът използува тези зъби като оръдие за добиване на храна и за проправяне път в джунглите, понякога ги използува и за отбрана. Слонът има 4 кътни зъба, дълги до 25 cm и широки до 8 cm. Кътниците се смянят последователно на 4-5 години, когато дъвкателната им повърхност се изтрие. Силната дъвкателна мускулатура и големите зъби му позволяват с лекота да дъвче дебели колкото ръка клони. 

Слонът е растителноядно животно. В природата се храни със сочна трева, листа, клони, храсти, плодове и др. Общото количество храна, която поема дневно в зоологическата градина е около 80-85 kg. Питомният слон, който в Индия се използува за тежка физическа работа, получава на ден до 360 kg разнообразна храна, което приблизително е 1/10 от живото му тегло. В зоологическата градина той изразходва малко енергия, тъй като движенията му са ограничени и затова не се нуждае от такива големи количества храна. 

Слонът е дълголетно животно. Пределната му средна възраст е около 70 години. В зоологическите градини живее около 60 години. Половата зрелост настъпва у женските индивиди на 16, а у мъжките - на 20 години. Бременността продължава 18-22 месеца. Малките тежат 70-150 kg и са високи около 1 m. При бозаене те отмятат назад хоботчето си. До 6-7 месечна възраст се хранят изключително с майчино мляко. След тази възраст започват да си служат неловко с хобота и приемат незначителна количества растителна храна. Към края на третата година малкото слонче престава да бозае и минава изцяло на растителна храна.